Разстройството от аутистичния спектър (РАС) е комплексно неврологично разстройство на развитието, което обикновено се появява през първите три години от живота; то е резултат от неврологично разстройство, което засяга нормалното функциониране на мозъка, засягайки развитието в областта на социалното взаимодействие и комуникацията (Dunn & Leitschuh, 2006). Лицата с Аутизъм изпитват затруднения при социалните си взаимодействия, общуването и използването на информация. Съществуват множество терапии, посветени на подобряването на комуникативните, когнитивните и двигателните умения на децата с Аутизъм. Една от успешните форми на терапия за деца с Аутизъм е практикуването на спорт и физическа активност.
Когато детето да участва в спортни игри, това проправя път към нови житейски преживявания и същевременно обогатява допълнително двигателните, комуникативните и координационните му умения, помага му за поддържане на добра физическа форма, повишава самочувствието му, развива социалните му умения, подобрява психичното му здраве и общото му благосъстояние. Детето с Аутизъм обаче, може да покаже двигателни умения, резултати, поведение или интелектуални умения, които са под очаквания диапазон за дадена възраст (Auxter, Pyfer, & Huetig, 2005). В резултат на това учителите по физическо възпитание и спорт може да се чувстват недостатъчно подготвени да преподават на деца с Аутизъм (Kelly & Block, 2001) и да ги интегрират пълноценно в учебната програма по физическо възпитание и спорт (ФВС). Повечето класове по физическо възпитание и спорт са много разнообразни по отношение на способностите и уменията на учениците, и изследвания показват, че децата с Аутизъм могат да бъдат с намалени физически умения и развитие, да губят двигателни умения, да имат различни двигателни предизвикателства и следствие на това да получат слаби резултати при оценка на физическата им подготовка (Reid & Collier, 2002). Поради тези причини, децата с Аутизъм могат да бъдат изключени от пълноценно участие в групови дейности и отборни спортове (Schwartz, Billingsley, & McBride, 2005).
Въпреки, че много учители се сблъскват с определени трудности при установяването на контрол и подходящо поведение на учениците си, тези, които преподават физическо възпитание и спорт на ученици със специални образователни потребности, обикновено имат още по-големи предизвикателства, тъй като децата с увреждания често проявяват поведение, което е трудно за управление (Block, 2007; Hodge, Lieberman, & Murata, 2012; Loovis, 2011; ). Така например учениците с Аутизъм, могат да проявяват предизвикателно поведение, като агресия, непокорство, неподходящ език, да прекъсват без повод учител или връстник или неспазване на поставените задачи. Често, мотивацията им за участие е по-трудно. Друго сериозно предизвикателство е, че учителите по физическо възпитание и спорт често не разполагат с достатъчна подготовка за управление на поведението на деца с Аутизъм. При проучване, проведено от екипа на проекта, се установи, че само 9% от учителите по физическо възпитание и спорт се чувстват подготвени да преподават на ученици с Аутизъм, а само 12% смятат, че обучението им по управление на поведението е адекватно. За жалост, в литературата не се съобщава за нито едно научно изследване, което да е проучило настоящото състояние на тези практики в ЕС.
